chasove.com

Здравейте,
То аз трябва много да се извиня за качеството на снимките и клиповете, но за съжаление такива са ми възможностите в момента. Всичко правя сам, много импровизирано с подръчни средства и ... "аманет", но какво да се прави това е положението.
Тази вечер разглобих цялата система бобинка-моторче с идеята, че ще топя промивам моторчето.

За съжаление май се наиграх!
Платката върху която са терминалите, се отлепи от полюсният накрайник и сега се държи само на изводите на бобината. Не знам как стана това, не съм хващал за нея не съм правил някакви резки движения за да се отлепи от инерционни сили но...
Като че ли не са скъсани изводите, но не им давам кой знае какви шансове да оцелеят. Мисля сега как да я залепя отново но... пак казвам не съм голям оптимист.
Жалко за всички усилия :(
Относно ангренажа, все още си се върти с подухване с помпата, за съжаление клипа е с много лошо качество и няма повече да се излагам да слагам такива клипове, защото може да ви подведа.
Относно гърчавите импулси от клипа с осцилоскопа, ще кажа че не беше лесно да се направи добър контакт с щипката с игла и пипалото на сондата. Според мен импулсите са читави, и проблема може би е в самото моторче, може просто магнита му да е заминал. Може ли часовникът от досег със силно магнитно поле да се е размагнитил. Често се случва да работя с постоянни магнити и понякога забравям да ги сваля. Така може да е станало и с този. Случвало ми се е да размагнитя железен магнит с друг магнит примерно неодимов.
Ще го мисля утре.
Майната му поне опитах!

А, не се притеснявай, само внимателно накапи с някакво каноконлитоподобно лепило и намести обратно платката, без да късаш жиците.

За качеството на клиповете не се притеснявай, или за евентуално лошият контакт на сондата на осцилоскопа - и не е задължително да ни правиш нови клипове, просто ти писахме на какво да обърнеш внимание при евентуални следващи измервания.

На моторчето има ли един метален пръстен, като шайба - с някаква човка?
- това май изменя магнитното поле, така че да се върти в една посока. Не можах да го видя на снимката ти, ама предполагам не са забравили да го сложат?

Привет. Някой дали може да измери каква е индуктовноста на работеща намотка? Тънкия проводник лесно може да окъси междувитково, което няма да се отрази при измерване на съпротивление, но би се отразило сериозно върху работоспособноста. Не съм правил замервания на намотка от кварцов часовник, но имам подобни случаи при ремонт на автомобили. Успех!
П.п. важно е при замерването да се упомене дали намотката е монтирана или не в устройството .

Здравей и добре дошъл!
Как се измерва индуктивността?

dreadx написа:А, не се притеснявай, само внимателно накапи с някакво каноконлитоподобно лепило и намести обратно платката, без да късаш жиците.

Май е по-добре да вземеш лак за нокти от жена си Каноконлита втвърдява много бързо, а с влакнести и влажни материали - мигновено. Примерно, ако вземеш памук, пореста хартия или дърво и ги залееш с каноконлит, почва яко нагряване. При особено удачно стечение на обстоятелствата се стига до запалване
С текстолита на платката как е, нямам идея.

Събота и неделя ще гледам да ти събера работоспособен двигател, щото аз те подкокоросах

Има една или две бобинки, които се вижда, къде са скъсани, та ще ги кьоря под микроскоп.

spast написа:Привет. Някой дали може да измери каква е индуктовноста на работеща намотка?

И от мен добре дошъл!

Прав си. Работещ двигател не е активно съпротивление. То и неработеща бобинка има индуктивност... Невен беше писал, как да се определят междувиткови къси... чакай да потърся.

ПС: Ето я: viewtopic.php?f=104&t=3402&start=20#p23844" onclick="window.open(this.href);return false;

Това е така. Повече няма какво да се добави към поста на Невен. Ако имаш свестен осцилоскоп в къщи де ;)

Ако нямаш, а имаш само мултицет от китайските, тогава се прави така:

1. Оглежда се бобинката от всички страни. Ако има такива едни работи: viewtopic.php?f=104&t=3402&start=20#p23799" onclick="window.open(this.href);return false; , тогава - към поста на Невен. Трептящ кръг и определяне, кой кум, кой сват и коя е булката.
То Невен отговаряше на конкретен постинг, със съмнение за междувитково късо.

2. Ако няма следи от ремонт със запояване или с токопроводящо лепило, се мери съпротивление. И ако е няколко килоома, бобинката е в час. Остава да се провери за пробив на маса (между едната витка и магнитопровода). В режим отначало на килооми, и после до мегаоми не трябва да дава нищо.

И това е. Платката не може да пробие и да изгори този проводник даже да е постоянно накъсо през бобинката. Мерене на режим 20 килоома - също! Затова измерването на изолацията се почва от килооми, щото де да знам, какви мултицети е измислил великия китайски народ и колко им е тока в режим мегаоми

За каноконлита - може би първо все пак да намести платката, а после да го подлее под нея.

С лак да не се омаже само, а резултатът да е същия: - а при следващо изплакване на частите да се отлепи пак нещо.

На мегаоми китайските мултицети не пускат киловолтове - чипът вътре работи на 3 до 6 волта. (стабилизирано е на толкова от 9V-та батерия, за да има мегдан да се разрежда и да работи и на по-ниски волтове).

spast написа:Привет. Някой дали може да измери каква е индуктовноста на работеща намотка? Тънкия проводник лесно може да окъси междувитково, което няма да се отрази при измерване на съпротивление, но би се отразило сериозно върху работоспособноста. Не съм правил замервания на намотка от кварцов часовник, но имам подобни случаи при ремонт на автомобили. Успех!
П.п. важно е при замерването да се упомене дали намотката е монтирана или не в устройството .

Приятелю, да не вземеш сега и тебе да прихване "болестта"... но няма да се учудя, сигурно малко ти досадих с моите обсесии тия дни.
Благодаря ти, че се намесваш, както винаги много компетентно и на място!
Ако все пак го подкарам това нещо ти ще бъдеш първият който ще почерпя, нали знаеш!

varban написа: Май е по-добре да вземеш лак за нокти от жена си
...
Събота и неделя ще гледам да ти събера работоспособен двигател, щото аз те подкокоросах

Има една или две бобинки, които се вижда, къде са скъсани, та ще ги кьоря под микроскоп.

Благодаря за съветите и загрижеността, но недей се кьори Върбане, не е въпрос на живот и смърт, имам и други проекти както знаете, ще прехвърля енергия към тях.
Аз почнах с този кварцов часовник, защото си бях въобразил, че е по лесен за правене пък то май се оказа че не е така и стана голям филм.След толкова пъти сглобяване разглобяване, натискане със сондите станьолчета иглички... очакваше се да има такъв финал.
Купих си някакво ПВА лепило тази вечер ще се пробвам с него. Мисля да закрепя на място бобинката заедно с полюсният накрайник. Да центровам с болчето платката през отворите, да подмажа в двата края и да притегна болтчето докато лепилото втвърди. Мисля че дори и да не е много здрава връзката лепилото ще го държи фиксирано и ако работя внимателно може и да успея да го затворя.
Колко е читава обаче намотката вече е нещо което е една друга история.
И Върбане тия приказки за подскокоросването ... аз все пък съм уж зрял човек (макар че понякога малко се съмнявам) и би трябвало да мога да преценя кое да правя и кое не.

dreadx написа:За каноконлита - може би първо все пак да намести платката, а после да го подлее под нея.

С лак да не се омаже само, а резултатът да е същия: - а при следващо изплакване на частите да се отлепи пак нещо.

На мегаоми китайските мултицети не пускат киловолтове - чипът вътре работи на 3 до 6 волта. (стабилизирано е на толкова от 9V-та батерия, за да има мегдан да се разрежда и да работи и на по-ниски волтове).

И аз не съм привърженик на цианоакрилатите, за подобни приложения. Руснаците имаха преди едно формалдехидно лепило БФ2... тва беше верно мноо подходящо за целта, за съжаление всичките ми запаси са безвъзвратно изтекъл срок на годност и не стават вече за нищо. Имам какви ли не лепила но май ПВА то ми се струва подходящо в случая стига да е добро качество. На всичкото отгоре не го разтваря бензин, то не че се каня пак да го отварям но...
Относно човката, да има я но за съжаление като се откачи моторчето се изтъркули и не видях на къде беше ориентирана. Ако някой може да ми каже как е ориентирана тази човка в магнитната верига, ще ми бъде от голяма полза. Рових в книгата за ремонти, ама там не правят разглобяван на моторчето :(
Сега почвам да събирам кураж за неврохирургичната операция. (имам предвид собствените си нерви)

Имаше снимки в темата на Митакааа за лунния 23 калибър.
Ама от таблет малко зор се дават. Снимките на руснака де.

Колкото за лесното - 2356 е малко трудничък. Лесна машина е 3056А.
Ама ако го сравнявам с някой Полет 2609Н... май Полета е по-лесен. Най-малкото, щото всичко се вижда.

Тъй, мозъчната операция - неуспешна.
Пациента е в мозъчна смърт.
Успях да сложа бобината заедно с единият полюс на мястото и да фиксирам с болтче платката с терминалите но... верига няма.
Видимо изводите не са прекъснати но няма верига през бобината
Разглеждайки обаче отдалеченият извод (този който е от края на бобината) видях, че нещо не е наред там където е прихванат (заварен) към терминала. Като пречупен някак си прекъснат побутнах го много внимателно с една игла и ... разбрах че може би на това място е прекъсването.
Обаче, мисля да не се предавам още, зачистих лака с който беше покрит като че ли не успях да го скъсам и сега обмислям технология по запояването му. Засега единствената ми идея е течен тинол. Ще го обмисля през почивните дни, и евентуално ще си взема станцията. Някой успявал ли е да запои този проводник? Нещо да подскаже, като температура или вид тинол и флюс?
И да ви кажа мисля си че може би това е бил и проблема, имал е там лош контакт иначе не си обяснявам завишеното съпротивление, ама пък защо ще се движи като му подам захранване директно на бобината. Абе тегава работа мисията се превръща от трудна в невъзможна.
:triniti

Флюс - само колофон или разтвор на колофон. Преди запояване се почиства площадката с игла, заточена на отвертка (лесно) и се сваля поне малко лакът на микропроводника, пак механично (трудно). Ако има червена мед макар и на една десета от милиметъраз спойката хваща.
Кисел флюс не става - жичката гние за месеци.
Ако има флюс, който разтваря полиимиден лак, кажете го и на мен.


Запояване - с тънка човка. Аз запоявам с... поялник, който е направен от резистор Припой - ми от магазина, тинол някакъв.
След запояване и прозвъняване спойката с мие със спирт и се защитава с капчица еластичен лак.

Номерът е, че там е точкова заварка :( Затова няма ни калайдисана площадка, ни участък на проводника. Дънят направо през слоя лак.

Това е по-трудно от съеднияване на микропроводника :( Щото микропроводника лесно се заварява.

За лепилото - тю! Да бях видял по-рано. Трябва да се използва прозрачна епоксидна смола, петминутна или 10 минутна. Лепи здраво и не се разтваря в нищо, като втвърди.

Една щипчица на читавата площадка, на другото пипало - остра игла, и звънни, преди да запояваш. Направо проводника. Аз съм почиствал механично лак със шкурка, тясна тясна ивичка, захваната в пинсета. Барем десет пъти търках, докато пъкне мед. Шкурка 1000 или по-фина.

fade написа: И да ви кажа мисля си че може би това е бил и проблема, имал е там лош контакт иначе не си обяснявам завишеното съпротивление, ама пък защо ще се движи като му подам захранване директно на бобината. Абе тегава работа мисията се превръща от трудна в невъзможна.
:triniti

Може и така да е. Колко беше съпротивлението, че вече забравих?

А за това, че се е въртяло от батерия - де да знаеш... може тия две десети да не са му стигали. После, ако е тръгнало да гние на мястото на заварката, стават окиси и соли. Абе жив активен елемент. Ама с неизвестни характеристики Не казвам, че е станал диод, ама...

Ами може да е опирал, ама да не е минавал достатъчно ток през лошия контакт.

Все пак не е лошо да фиксираш платката с някакво лепило, за да не виси и на другия проводник - и да му се случи нещо.

Каноконлитът наистина не е най-подходящ. Ама ти го препоръчах заради това, че само един път слагаш платката и капеш фино до нея, а той ще си шмръкне отдолу и ще я задържи на място.

Приоритет - да не се скъса другата жичка.
Гледай да не се размята много платката, докато нагласиш епоксидната смола отдолу.
Или изчегъртай, отсечи и другия проводник в мястото на спойката - ще имаш да запояваш два, но пък няма да ги скъсаш, докато нагласиш платката.

Ако се скъса проводникът от горната част на намотката - може да я разкиснеш със спирт и да изчовъркаш здравия край - да развиеш малко.
(ама е много гадно ако трябва да го търсиш къде е - и под лупа понякога трудно се вижда).

Ако се скъса от вътрешния край на намотката - тогава ще е голям проблем.

Не си спомням да съм чегъртал лака - калайдисването на лакирания проводник съм правил, като на върха на човката на поялника има капка разтопен тинол - вкарвам го в нея и изчаквам малко - лака се разтопява и върха на проводника се калайдисва.

Недей да бримчиш поялника на прекалено висока температура. - просто нормалната, на която си работиш - вероятно около 250 оС.

За колофони не знам - обаче май само окепазяват пейзажа. Ето това е един много добър тинол, а и няма нужда флюсът му да се мие после (естествено, ще го измиеш, за да не пречи на контакта, но в смисъл че не е агресивен, не води до окисления и др. - Flux: F-SW26,No Clean - каквото и да значи това - ще проверя точно какво пише на тинола, който използваме на работа.
Мисля, че е този - само да не е друга разновидност - ще напиша допълнително ако се окаже различен.):
http://www.tme.eu/en/details/lc60-1.00_ ... res/cynel/" onclick="window.open(this.href);return false;
(- гледам, че е поскъпнал - мошеници..)

varban, ако в някое близко време ти пращам нещо, ще гледам да се сетя да ти пратя и от него, че по магазините всякакви ментаци продават. (в частност и такива с лош флюс, дето една читава спойка не можеш да направиш с него - купувал съм си такъв и съм го връщал после.)

Не ми е трябвал супер фин поялник за калайдисването - просто една по-тлъста капка разтопен чист тинол, който да е на такава температура, че да не прегаря капката, в която да вкарам тела.

(не да нагрявам лака отвън, а да вкарам в капката тела - за да може да се нагрява отвътре целият проводник и нормално лакът си е прогарял и си е падал - това за тънки жици с изолация лак - дебелите ги чегъртам - то и лакът им е дебел..)

Случвало ми се е много тънък проводник да изгори от това - пипам го с поялника - и изчезва. (ама това беше един много тънък. - опитвах се да реставрирам намотката на един Pulsar-Seiko) -- току-що, покрай този случай се сетих за него и взех да се чудя - на оня жицата дали не е била от (х)алумин? -> пазя му частите, ще направя аутопсия. Да, верно, че не се калайдисваше май по нормалния, описания по-горе начин.

С руските не съм имал проблеми за калайдисването - а и по-дебели са жиците. И другото готино им е това, че лака на бобинката се разкисва със спирт. Това ми е давало възможност да отвия прокъсани/надрани намотки и съм намирал здравия край (много е играчка - ама си струва де.)

Накратко пак закрепи платката, без да късаш другия проводник. Виж дали жицата е от външния край на бобинката - ако е така може да накапеш с малко спирт в края на бобинката и да отвиеш малко от жицата (за да не се мъчиш с тази част, дето и без това е няколко пъти прегъвана и ако се откъсне, то ще падне голямо ровене да търсиш края).

Но ако ти се види, че няма да се откъсне - не си прави труда да размотаваш - нагласи я така, че да не се опъва. Не право от бобината, ами някакво малко завойче й направи - и я запой за контактната пластинка. Без значение, че ще калайдисаш и позлатените контакти - и без това няма как да я заварИш, та все ще трябва да я запоиш.

Запой ги и двете (капките тинол трябва да са на приблизително еднаква височина, за да опират в платката. Приготви си за целта 2-3 бири - за след експеримента. :) И не му се притеснявай толкова - но и не се отказвай до последно. Може пък наистина това да е бил проблемът и часовникът да заработи.

Бях останал с впечатление, че си ги гледал тези руските спойки(заварки по-точно) и са били наред - но може просто да са били залепени с някакъв лак на мястото и да са ти се видяли ок. Ако няма остатък от жичката по пластинката, то значи никога не е била заварена както трябва.

Само едно още - аз размотавам бобинките не със спирт, а с лак за коса Докато е мокро, се размотава, после, като почне да влачи, капвам пак. Това го измислих от зор - разплете се половин бобинка от спирт.

Ползвам и четчица. С нея размеквам, с нея и отделям, срещу навиването.

Колкото за "изчезването" на проводника - медта се разрваря в припоя. Това е причината да се "разяждат" медните човки. Същото е, ама при диаметър стотна-две работата става по-динамична - докато се усмихнеш, и се озъбваш