chasove.com

Миналия месец открих за себе си часовниците от 70-те години с ексцентричен дизайн. 70-те години сами по себе си са забавни, но и с часовниците стават странни неща. Имам чувството, че 50-те и 60-те години са златна епоха за колекционерите, защото тогава големите инженери и манифактури се мъчат да направят най-точните механизми, най-тънките, най-здравите, най-функционалните. Състезават се. И после се намесва кварцът и нещата замръзват - защото колкото и да се пънат, не могат да направят по-точен, тънък, или здрав механизъм. Като добавим и механичните Сейко с V.F.A., състезанието става безсмислено някъде в края на 60те.

И тогава почват отчаяно да търсят нови пролуки. Удачната стратегия май се оказва (извън Swatch, разбира се), да се насочат към свръхлукс сегмента, но няма как да го знаят и правят много интересни експерименти, които не са ценени от големите колекционери, но ме кефят безкрайно.

Един пример е Радо Диастар


Корпусът на този модел е от специална стомана с тунгстен, която не може да се надраска. Съчетано с първите масово прилагани сапфирени стъкла, позволява на Радо да твърди, че часовникът е устойчив на всякакво драскане. Ето една реклама от 60-те (http://www.youtube.com/watch?v=8B_EC8QG4OI" onclick="window.open(this.href);return false;). Корпусът е с особена форма, защото тази стомана се обработва трудно и дизайнерите са търсели форма с най-малко отделни плоскости. Сходен дизайн - по същите причини, трудности при обработката - имат и едни ранни руски амфибии. Все пак решението не се оказва особено удачно, защото този тип стомана малко прилича на керамика и на ибей могат да се видят сцепени корпуси. При слаб удар обикновената стомана се надрасква или нащърбва, а на Диастар не им става нищо. При много силен удар обикновената стомана пак се надрасква, най-много да се огъне леко, но може да се полира сетне, а Диастар се сцепва като керамика.


Друг Радо е това NCC 101.


През 70-те години е било модно всичко, свързано с космоса и се появяват безброй марки и модели с космическа символика, повечето без никакво основание. Радо имат поне 10 такива модела, макар да нямат нищо общо с космическите програми. Този модел е кръстен май на NCC 1701, космическия кораб от Стар Трек. Подозирам, че са смятали да сложат вътре механизъм AS 1701, както в по-старите Диастар, но явно нещата са се разсъхнали (не знам докога произвеждат 1701) и вътре си е обикновена ЕТА от по-старите. Формата на корпуса уж имитира астронавтски шлем. Малко прилича и на Радо Манхатън, чиято форма пък наподобява телевизионен екран.

Общо-взето през 70-те години механичните часовници са имали имиджа на старомодни и дизайнери и маркетингови отдели масово са се борили с това (макар печеливши да се оказват марките, които умишлено залагат на консерватизма). Тази например е загинала.


Но пък за 2 лева от битака човек може да намери весели приятелчета от 70-те години, които сега не се ценят.

Както винаги увлекателно четиво Мога да кажа че заради теб се запалих по руските часовници, четейки темите ти. Мен ме кефи че по това време много от марките са хвърляли усилия за собствени разработки и механизми. След 80-те с масовото използване на Ета и някои други големи производители на машини, вече не ми е интересно.

Има много интересни Ориенти, Ricoh, понякога и Сейко от този период, гледах преди време някои много оригинални, а сега като тръгнах да ги търся - няма. Покажете поне вие вашите да знам какво да търся.
Омегакуку ме помоли да сравня механизма на Радо с любимите ми руснаци и да кажа какво е мнението на Божидар, нашия часовникар. Божидар като тактичен човек не иска да си казва мнението пред такъв ценен клиент като мен, за който знае, че цени предимно руски часовници Иначе и двете Радо са с обикновени ЕТА 2793 или нещо подобно - по-стар вариант на 2824 - само че позлатени и доукрасени с надписи на Радо, с 25 камъка. Диастарът е забележително точен, не виждам никакво отклонение, но не съм го носел повече от ден-два подред. NCC 101 май избързва, но не съм сигурен. Интересното е, че и двете са направени така, че почти не можеш да ги навиеш на ръка, освен ако не хванеш коронката с нокти. При Диастър е скрита в корпуса, а при NCC е толкова малка, че едвам можеш да я хванеш. Още не съм ги подложил на коронния си тест - непредумишлено изпускане на плочките в банята, когато се бръсна.

Мдааа Сторителер нагазва в дълбоки и мътни води, от които се излиза с пари -с много пари Воаяжите до УСА-та ще зачестят, защото тези не са като руските- два за лев и един бакшиш :( Айде и от мен нещо във връзка със статията Ето едно от направленията в часовникаростроенето развило се благодарение на кварцовия натиск Тази хуйня е откровен опит да се изсулят по тъча Малко необичаен, но мен си ме кефи, работи много точно и снимки с купи веднага, няма да има

Ето и един непознат японец

няколко Булови







няколко Радо- та Сивичкото ми е личен боен кон но е малко табиетлия Ако не съм го носил седмица и повече- спира един два пъти първаночално и после се оправя Не го чопля защото върви точно и съм се примирил с характера му

Специално Gruen-а е велик. Много ми харесва този дизайн, но обикновено върви със скапани механизми (и нямам предвид само Ruhla). Така че се оглеждам от няколко седмици, но засега суша.
Някакъв прочут дизайнер - не помня кой, съпругата ми обърна внимание на него - твърдеше, че такъв тип циферблати напомняли на хората мимолетността на текущия момент, защото се вижда само една точна цифра - а не както на кръглия, да виждаш целия циферблат, изминалите часове и идващите. Не че дигиталните часовници не го правят същото, но идеята е добра.

Наскоро се сдобих с една Felca, точно от тоя период. Е не е толкова запазен като вашите, но е доста иновативен за времето си часовник. Машината е ETA2784, работеща на 28800bph, а ротора е с лагер. Последното е сравнително рядко за швейцарците от онова време. Накрая не мога да не спомена и поразителната прилика с една друга швейцарска марка - вие ще се сетите коя. Ето и малко скапани снимки (по-добри не мога да направя):





Storyteller, спокойно - всички ЕТА, даже и съвременните, са зле с външното навиване. Причината е, че освен пружината, при навиване се въртяти и целия механизъм за автоматично навиване до храповите колела. Лошото в случав е, че тоя механизъм при навиване от ротора се явява редуктор, но при ръчното навиване поради обратното предаване на енергия, става мултипликатор и от тук идват и големите усилия за ръчно навиване на тези механизми.

Е, ще знам вече. Сега на аукциона се продава един Enicar с един от последните оригинални автомати на тази манифактура, преди да минат към ЕТА. Чудя се дали да не го взема - механизмът е интересен, защото виждаш уникални инженерни решения.

Механизъм с ръчно навиване, към който е лепнат модул за автоматик, но за по-сигурно са запазили пълноценно възможността за ръчно навиване, без никакви компромиси. Роторът е качен на лагери, но за всеки случай и на ос с камък. Вместо оси, някои колела са стъпили на рубинови блокчета - нито красиво, нито здраво, но няма износване. (http://www.ranfft.de/cgi-bin/bidfun-db. ... Enicar_167" onclick="window.open(this.href);return false;), подробно описание тук (http://www.timezone.com/library/tmachin ... 2335259750" onclick="window.open(this.href);return false;).

Не разбирам много от механизми, но като го гледам, май започвам да разбирам гениалността на Сейко / Ориент - те също търсят здравина, но за разлика от Еникар не се подсигуряват с дублиращи решения, а опростяват.

Винаги съм се чудел, как човек решава какво да събира!? Ти как реши да са часовници от 70-те? Аз например, първоначално купувах всякакви. После реших че от Руските най много ме кефят най-ранните, колкото се може по скоро след войната. Макар че те са най грозни, но си мисля че са най качествени. От швейцарските бих събирал само дайвъри. Там си личи коя марка колко може. Този от линка също е такъв. Понякога се ослушвам за редки механизми, но такива в Бг трудно излизат. Като цяло колекционерски модели тук няма.

Не знам как човек решава какво да събира. При мен можеше и да е бръмбари или пощенски марки. Лично мен ме интересуват повече механизмите, но обичам сам да ги човъркам. При руските това обикновено не е проблем, резервни части се намират.
А за 70-те години - любопитни са ми като дизайн на корпуси, стрелки и циферблати, механизми. Може би си въобразявам, но имам чувството, че понеже индустрията е била в криза, са пробвали какви ли не отчаяни средства и понякога резултатът е любопитен. Не задължително успешен, но любопитен.
Дайвърите и пилотските са интересни, но понеже сега това е модата, малко нещо си приличат, а ако човек се вгледа в основните решения, май всичко опира до немските военни часовници.

Дано не стана банален, но дайвърите винаги са били на мода, по простата причина че са най качествената изработка на корпуси и винаги са били скъпи, по време на производство и години след това. Не става въпрос за механизми, другата колекционерска страст са хронографите. Ето например каса на Certina DS-2 от 70-те, няма как да се сравни с обикновен dress часовник:

Това от мен за днес:
Alpina Sea-Strong ETA 2783

малко звънчоци Не знам дали стрелките им са оригинални Навремето изобщо не ми е минавало и през ума че трябва да са такива

Ето тук съм направил едно ревю на звънчеви:
viewtopic.php?f=56&t=93" onclick="window.open(this.href);return false;

omegaqq написа:Ето тук съм направил едно ревю на звънчеви:
viewtopic.php?f=56&t=93" onclick="window.open(this.href);return false;

Благодаря за показното Ти си деликатен и не казваш ,,, Ето така се прави ревю,,,,, имай в предвид че изобщо не съм обидчив и можеш да цепиш направо